Herpes simplex - Херпес Симплекс
☆ AI Dermatology — Free Service
В резултатите от Stiftung Warentest за 2022 г. в Германия, потребителското удовлетворение от ModelDerm е само малко по-ниско, отколкото при платените телемедицински консултации.
В резултатите от Stiftung Warentest за 2022 г. в Германия, потребителското удовлетворение от ModelDerm е само малко по-ниско, отколкото при платените телемедицински консултации.
Херпес симплекс на устната лигавица.
Херпес симплекс (Herpes simplex) – инфекцията на пръстите е по-честа при малки деца, отколкото при възрастни.
relevance score : -100.0%
ReferencesИнфекцията с HSV‑1 прогресира чрез първично заразяване на епителните клетки, последвано от латентност главно в невроните и последващо реактивиране. HSV‑1 обикновено предизвиква първични и повтарящи се везикуларни изригвания, предимно върху устната и гениталната лигавица. Неговите прояви варират от оролабиален херпес до различни състояния, като херпетичен фоликулит, кожни инфекции, очно поражение и тежки случаи, като херпесен енцефалит. Антивирусната терапия помага за справяне с инфекцията с HSV.
Herpes simplex virus type 1 (HSV-1) is a member of the Alphaherpesviridae subfamily. Its structure is composed of linear dsDNA, an icosahedral capsid that is 100 to 110 nm in diameter, with a spikey envelope. In general, the pathogenesis of HSV-1 infection follows a cycle of primary infection of epithelial cells, latency primarily in neurons, and reactivation. HSV-1 is responsible for establishing primary and recurrent vesicular eruptions, primarily in the orolabial and genital mucosa. HSV-1 infection has a wide variety of presentations, including orolabial herpes, herpetic sycosis (HSV folliculitis), herpes gladiatorum, herpetic whitlow, ocular HSV infection, herpes encephalitis, Kaposi varicelliform eruption (eczema herpeticum), and severe or chronic HSV infection. Antiviral therapy limits the course of HSV infection.
Herpes simplex virus type 1 (HSV-1) is a member of the Alphaherpesviridae subfamily. Its structure is composed of linear dsDNA, an icosahedral capsid that is 100 to 110 nm in diameter, with a spikey envelope. In general, the pathogenesis of HSV-1 infection follows a cycle of primary infection of epithelial cells, latency primarily in neurons, and reactivation. HSV-1 is responsible for establishing primary and recurrent vesicular eruptions, primarily in the orolabial and genital mucosa. HSV-1 infection has a wide variety of presentations, including orolabial herpes, herpetic sycosis (HSV folliculitis), herpes gladiatorum, herpetic whitlow, ocular HSV infection, herpes encephalitis, Kaposi varicelliform eruption (eczema herpeticum), and severe or chronic HSV infection. Antiviral therapy limits the course of HSV infection.
Herpes simplex virus type 2 (HSV-2) е широко разпространена инфекция, засягаща около 22 % от възрастните на 12 и повече години, общо 45 млн. възрастни в Съединените щати. Докато HSV-1 обикновено причинява рани в устата, той може да предизвика и генитални лезии. Въпреки това, когато пациентите имат генитални лезии, обикновено причината е HSV-2. Симптомите на огнищата, причинени от HSV-2, често са неясни – генитален сърбеж и дразнене – което може да забави поставянето на диагнозата и започването на лечението. Това забавяне може да доведе до по‑нататъшно предаване на инфекцията на неинфектирани лица.
Herpes simplex virus type 2 (HSV-2) continues to be a common infection, affecting approximately 22% of adults ages 12 and older, representing 45 million adults in the United States alone. While HSV-1 often affects the perioral region and can be known to cause genital lesions, HSV-2 is more commonly the consideration when patients present with genital lesions. Despite this, most outbreaks of the infection will present with nonspecific symptoms such as genital itching, irritation, and excoriations, which may cause diagnosis and treatment to be delayed. As a result, further exposure to uninfected individuals may occur.
Herpes simplex virus type 2 (HSV-2) continues to be a common infection, affecting approximately 22% of adults ages 12 and older, representing 45 million adults in the United States alone. While HSV-1 often affects the perioral region and can be known to cause genital lesions, HSV-2 is more commonly the consideration when patients present with genital lesions. Despite this, most outbreaks of the infection will present with nonspecific symptoms such as genital itching, irritation, and excoriations, which may cause diagnosis and treatment to be delayed. As a result, further exposure to uninfected individuals may occur.
Herpes simplex virus (HSV) обикновено причинява инфекции, като генитален херпес и херпес при тийнейджъри и възрастни. Когато HSV зарази бебе през първите 4–6 седмици от живота, това може да доведе до тежко заболяване със сериозни последици. Бързото диагностициране на неонатална HSV инфекция е от решаващо значение за спиране на влошаването на заболяването и за предотвратяване на неврологични проблеми (включително смърт).
Herpes simplex virus (HSV), a member of the Herpesviridae family, is a well-known cause of infections including genital herpes and herpes labialis in the adolescent and adult population. Transmission of HSV infection to an infant during the first 4-6 weeks of life can lead to devastating disease with the potential for poor outcomes. Early diagnosis is imperative when evaluating neonatal HSV infection in order to prevent further disease progression, neurological complications, and even death.
Herpes simplex virus (HSV), a member of the Herpesviridae family, is a well-known cause of infections including genital herpes and herpes labialis in the adolescent and adult population. Transmission of HSV infection to an infant during the first 4-6 weeks of life can lead to devastating disease with the potential for poor outcomes. Early diagnosis is imperative when evaluating neonatal HSV infection in order to prevent further disease progression, neurological complications, and even death.
Herpes simplex инфекцията е много честа и може да се предава от бременни жени на техните бебета. Този вирус може да причини сериозни здравословни проблеми или дори смърт при новородени. Въпреки че е рядко по време на самата бременност, често се случва по време на раждане. Рискът е най‑висок, ако майката се зарази в по‑късните етапи на бременността. Този риск може да бъде намален чрез използване на антивирусни лекарства или, при необходимост, избиране на цезарово сечение.
Infection with herpes simplex is one of the most common sexually transmitted infections. Because the infection is common in women of reproductive age it can be contracted and transmitted to the fetus during pregnancy and the newborn. Herpes simplex virus is an important cause of neonatal infection, which can lead to death or long-term disabilities. Rarely in the uterus, it occurs frequently during the transmission delivery. The greatest risk of transmission to the fetus and the newborn occurs in case of an initial maternal infection contracted in the second half of pregnancy. The risk of transmission of maternal-fetal-neonatal herpes simplex can be decreased by performing a treatment with antiviral drugs or resorting to a caesarean section in some specific cases.
Infection with herpes simplex is one of the most common sexually transmitted infections. Because the infection is common in women of reproductive age it can be contracted and transmitted to the fetus during pregnancy and the newborn. Herpes simplex virus is an important cause of neonatal infection, which can lead to death or long-term disabilities. Rarely in the uterus, it occurs frequently during the transmission delivery. The greatest risk of transmission to the fetus and the newborn occurs in case of an initial maternal infection contracted in the second half of pregnancy. The risk of transmission of maternal-fetal-neonatal herpes simplex can be decreased by performing a treatment with antiviral drugs or resorting to a caesarean section in some specific cases.
Herpes simplex virus (HSV) типове 1 и 2 заразяват много хора по света. Обикновено вирусът остава в покой в нервните клетки след заразяване на кожата, но може да се реактивира по‑късно, предизвиквайки херпес. Понякога това води до сериозни проблеми, като очни инфекции, възпаление на мозъка или опасни състояния при новородени и хора със слаба имунна система. Въпреки че съществуващите лекарства помагат за контролиране на инфекциите, рискът от лекарствена резистентност и странични ефекти остава проблем. Необходимостта от нови лекарства за по‑добро насочване към вируса е очевидна.
Infection with herpes simplex virus (HSV) types 1 and 2 is ubiquitous in the human population. Most commonly, virus replication is limited to the epithelia and establishes latency in enervating sensory neurons, reactivating periodically to produce localized recurrent lesions. However, these viruses can also cause severe disease such as recurrent keratitis leading potentially to blindness, as well as encephalitis, and systemic disease in neonates and immunocompromised patients. Although antiviral therapy has allowed continual and substantial improvement in the management of both primary and recurrent infections, resistance to currently available drugs and long-term toxicity pose a current and future threat that should be addressed through the development of new antiviral compounds directed against new targets.
Infection with herpes simplex virus (HSV) types 1 and 2 is ubiquitous in the human population. Most commonly, virus replication is limited to the epithelia and establishes latency in enervating sensory neurons, reactivating periodically to produce localized recurrent lesions. However, these viruses can also cause severe disease such as recurrent keratitis leading potentially to blindness, as well as encephalitis, and systemic disease in neonates and immunocompromised patients. Although antiviral therapy has allowed continual and substantial improvement in the management of both primary and recurrent infections, resistance to currently available drugs and long-term toxicity pose a current and future threat that should be addressed through the development of new antiviral compounds directed against new targets.
Има два вида вирус Херпес Симплекс (Herpes simplex): тип 1 (HSV‑1) и тип 2 (HSV‑2). HSV‑1 по‑често причинява инфекции около устата, докато HSV‑2 предимно предизвиква генитални инфекции. Те се предават чрез директен контакт със заразеното лице. Гениталният херпес се класифицира като инфекция, предавана по полов път, и може да се предаде на новородено по време на раждане. След заразяването вирусите се транспортират по сетивните нерви до нервните ганглии, където остават в организма през целия живот. Рецидивите могат да бъдат предизвикани от намалена имунна функция, стрес или излагане на слънчева светлина.
В повечето случаи антивирусните лекарства се предписват само при тежки симптоми. При чести рецидиви може да се назначи ежедневно антивирусно лечение. Няма налична ваксина срещу херпес симплекс, а ваксината против зостер не го предпазва. Лечение с антивирусни средства като ацикловир или валацикловир може да намали тежестта и продължителността на симптомите.
В световен мащаб 60‑95 % от възрастните са инфицирани с HSV‑1. HSV‑1 обикновено се придобива в детството. Около 536 млн души (16 % от световното население) са били инфицирани с HSV‑2 към 2003 г., като честотата е по‑висока сред жените и в развиващите се страни. Повечето хора с HSV‑2 не знаят, че са заразени.
○ Лечение – лекарства без рецепта
Избягвайте физически контакт, например целуване на дете, докато мехурите са налице, тъй като контактът може да предаде инфекцията. Препоръчва се почивка и избягване на алкохол.
#Acyclovir cream